абсолютно никой не може да отнеме мечтите ти. Никой не може да нахлуе в главата ти и да прави там каквото си поиска. Отговори на реалността с усмивка и ще видиш как леда се стопява.
Усмихни се:)

реалността не позволяваи тя да те погалне защото дори реалността е илиузия породена от загубата на мечтите.недей да губиш свойте

Просто избери да бъдеш такава каквато желаеш. Знам, трудно е, но се опитай да се усмихваш по често. поводи винаги има. Аз вярвам че ще се справиш.

Ето ти една усмивка от мен :)

напълно Човека който е написал този поуст...в момента и аз съм в един подобен период...просто пред мен има един дълъг път по който се боря за всяка стъпка да се изкача все по нагоре....и лошото е че не виждам края-толкова е далече...мечтая си поне да виждам края му,не искам да го достигам,искам да съм на 10 стъпала пред него .... и се моля на Господ ако има такъв а от философска гледна точка според мен не съществува......моля се за светлина...моля се за щастие...Толкова е несправедлива тази държава...този живот , в който съм родена.....но аз искам д абъда себе си,да следвам собствените си мечти...Вярвам че животът сам по себе си не означава нищо а е важно неговото изпълнение...За сега това ми дава сила да праявя това което ми харесва и в което см добра...а именно да пея..Някои ще кажат загубена кауза,но разберете това е вътрешната ми нужда...не мога да я притапя и не искам..........чудя се само когато изгубя вяра и в това че съществуването само по себе си не е нищо....в какво ще вярвам......Най-голямата грешка е да паднеш духом....

Все още не съм и дано някой да ме направи щастлива,за да ми покаже светлината и правилния път...пожелавам го и на ВАС

Днес ми казаха една интересна мисъл:
Животът е като виенско колело: в една кабина е доброто, в друга - злото, в една кабина е хубавото, в друга - лошото..
Ти сам трябва да избереш къде да се качиш.

Така, че нека бъдем оптимисти! :)
И да се повозим на кабината на хубавите неща. :)